Вход | Регистрация

Вход

Loginname: Парола: Забравени детайли? Регистрация

Послание към Филипяните - 1част

Публикувано от Ivan Antonov (batvan) наDec 27 2019
Статии >>

                 Посланието на апостол Павел към Филипяните

                                          Προς  Φιλιππησιους

     Разглеждаме и изследваме посланието към Филипяните по метода на херменевтиката, знаейки, че това е древен текст, написан през първи век сл. Хр. на старогръцки език, които е бил различен от този, който гръцките философи са говорили – книжовния език, наричал се е κοινη - кини (обикновен, груб, разговорен, вулгарен), на който са говорили обикновените хора, търговците, моряците и робовладелците. Текстът представлява писмо (послание), което е написано от апостол Павел и неговия съработник в евангелското дело - Тимотей. Те пишат от Рим, столицата на Римската империя, където апостол Павел е затворник за благовестието – Фил. 1:7. Времето на написване датира около 61 г. сл. Хр., когато автора е за първи път в римския затвор. Фил. 1:1 ни разкрива, че то е насочено до всички светии в Христос Исус (Помазаният Спасител), които са Църквата в град Филипи, заедно с поставените от Него епископи и дякони.

                                         Историческа обстановка:

    Според херменевтиката най-доброто тълкувание на библейския текст е от самата Библия, т.е. тя тълкува сама себе си. Ако в нея не можем да намерим нищо за историческата обстановка, едва тогава прибягваме до външни източници и исторически справочници. Има две места в книгата „Деяния на апостолите”, където се говори за град Филипи – ДА 16:6 – 40; ДА 20:1 – 13 ( 5,6). От тези два откъса можем да добием представа за града, неговото географско положение, политическа структура, архитектура, духовност и култура на населението му. ДА 16:12 ни казва, че този град е „главния град в онази част от Македония и римската колония (претория)”. В стихове 11 и 12 виждаме, че Павел и Сила са доплували до Филипи, което означава, че са стигнали с кораб до самото място. ДА 20:6 ни открива, че те са отплували от Филипи и за пет дни са стигнали с кораба до Троада. Това говори, че е имало открит достъп до населеното място по вода –  по море или плавателна река. ДА 16:13 говори, че е имало река, където са се събирали хората за молитва. От същия стих разбираме, че града е имал „порта”, което ни кара да си направим извода, че е имало и градска стена, т.е., че е бил укрепен град – крепост. В ДА 16:19  виждаме, че има „пазар” в града, където са се събирали много хора, но също така, че там са заседавали и „началниците” (αρχοντας - архонтас – ст. гр., началници, князе, царе, управители, предводители), които завеждат Павел и Сила при „градските съдии” (στρατηγοις - стратигис – ст. гр., пълководци, военачалници, адмирали, вождаве, лидери). На гръцки се казва „стратег”, а на римски – „претор”, това е човек, които е управител на област в Римската империя наречена „претория” – ДА 32:35. ДА 16:22 казава, че са били бити с тояги, но стих 35 пояснява, че е имало палачи, или изпълнителна власт в града. Същото така става ясно, че има градски затвор (φυλακην - филакин – ст. гр., затвор, тъмница, арест), нещо, което само „главните” градове са имали и че той не е бил малък, но е имал външни и по-вътрешни килии – ст. 24, че е имал и много врати – 26 ст.. Той се управлява от началник на затвора (το δεσμοφυλακι - то дезмофилаки – ст. гр., тъмничар, пазач на затвора), който има подчинени надзиратели, които не спят през нощта, а пазят, за разлика от него – ст. 27, 29. Населението е било езическо, идолопоклонническо, което се е считало за римско гражданство.  
    В днешно време гръцките историци казват, че този град Филипи се е намирал на 10 км. от град Кавала в северна посока и са направили там туристическа атракция, от което печелят добре. Но ако се отиде там и се разгледа мястото, ще се види, че то не отговаря на описанието, което Библията ни дава от първа ръка. Там има река, но тя е твърде малка целогодишно – река Места, която извира от България. Няма излаз на море и не можеш да „доплуваш” или да „отплуваш” от града. Времето за път от пристанището на Кавала до Троада е 2 дни, а ние видяхме, че От Филипи до Троада се е пътувало 5 дни. Този гръцки град Филипи, никога не е бил „главен град” на римската провинция Македония! През първи век е имало две плавателни реки на Балканският полуостров – Дунав и Марица, но и двете са твърде далече от това градче. Имало е друг град, които се е казвал Филипополис и историческата справка доказва, че много често пътниците и хронистите са бъркали имената на Филипи и Филипополис. Този град Филипополис е бил на река Марица и до него е можело да се „доплува” и „отплува” с кораб. Времето за пътуване от Филипополис до Троада е точно 5 дни с кораб. Той е бил главен град на провинция в римската империя, управлявал се е от претор и е имало римска воиска в него. Днешното му име е Пловдив и се намира в България.  
    
                                   Разделяне текста на теми и подтеми:

    I. Глава: „ Страдание заради Христос”:
        1. абзац:  1 – 11 ст.  „Встъпителни думи”;
        2. абзац:  12 – 26 ст. „Оковите на Павел и благовестието”;
        3. абзац:  27 – 30 ст.  „Обхождайте се достойно”;

    II. Глава: „Имайте в себе си Духа на Христос”:
        1. абзац: 1 -18 ст. „Служене на хората и издигане от Бога”;
        2. абзац: 19 -24 ст.  „Павел и Тимотей – на еднакъв дух”;
        3. абзац: 25 – 30 ст. „Имайте почит към Епафродит”;

    III. Глава: „Не уповавайте на плътта за спасението си”:
1.  абзац: 1-16 ст. „Христовата правда ни оправдава, не земната”;
2.  абзац: 17 – 21 ст. „Бъдете подражатели на Павел”;

    IV. Глава: „Изявяване Божията любов на дело”:
        1. абзац: 1 – 9 ст. „Стойте твърди в Господа”;
        2. абазц: 10 – 20 ст. „Филипяните помагат финансово на Павел”;
        3. абзац: 21 – 23 ст. „Поздрави”;


                 заглавие на „Посланието към  Филипяните“:

                                „Радвайте се в Господа”

                                Подробно изучаване посланието на текста:  

(значението на гръцките думи е взето от „Старогръцко – Български речник” издание от 1943 г.)         

I.Глава: „Страдание за Христос”:
            А. Въпроси върху текста:
            1ст. Какво е светия?
    • гръцката дума използвана в текста е αγιος - агиос – свят, посветен, почтен, чист;
 Кои са светии?
    • Светии са всички, които вярват, че Спасителят е умрял на кръста за греховете им, изкупил ги е за нов живот, осветил ги е чрез кръвта Си, възкръснал е в слава, царува в Небесата имащ всичката власт на Небесата и на Земята и идва скоро за втори път, за да съди света! 2Кор. 5: 21; Римл. 10:9,10; Откр. 22:12;
Кои са епископи и дякони?
    • гръцката дума използвана в текста е επισκοποις - епископис ДА 20:28 – надзирател, наставник, човек зрял във вярата; използва се още думата πρεσβυτερους - презвитерус – 1Петр. 5:1; 1Тим. 5:19; - старейшина, презвитер, човек с една от петте дарби – апостол, пророк, благовестител, пастир, учител;
    • гръцката дума използвана в текста е διακονοις - дяконис – слуга, прислужник, човек с одобрен характер и пълен със Святия Дух, който помага на епископите, презвитерите – ДА 6:5;
            2 ст. Какво е благодат и мир?
    • гръцката дума използвана в текста е χαρις (харис) – радост, благосклонност, милост, благоволение, подарък, незаслужен дар, приятелство, любов, уважение, почит, благодарност, признателност, награда;
    • гръцката дума използвана в текста е ειρηνη (ирини) – мир, примирие, мирен договор, мирно време, спокойствие, съгласие, щастие;
           9. ст. Какво е просветена и проницателна любов?
                    -    „повече и повече” - гръцката дума използвана в текста е μαλλον –     (маллон) – повече, по-силно, премного, твърде силно, изъвнаредно; μαλλον  περισσευη  (маллон перисеви) – премного изобилна, твърде изобилна;                                                                          
                    - гръцката дума използвана в текста е επιγνωσει (епигноси) – просветена, пълна с познание, разбираща;
                    - гръцката дума използвана в текста е  πασι αισθησει (паси естиси) – „паси” – всеки, всичкото, цялото, напълно; „естиси” – чувство, усет, разбиране, познание, проницателност;
            19. ст. Какво е спасение?
                    - гръцката дума използвана в текста е σωτηριαν (сотириан) – спасение, избавяне, съхранение, освобождение, здраве, щастливо завръщане, помилване, безопасност, сигурност;
            21. ст.  Какво означава: За мен да живея е Христос?
                    - гръцката дума използвана в текста е Χριστος (Христос) – помазан, намазан, пропит от намазване, Помазаник, Месия – иврит; Човек помазан със Святият Дух и сила, които обикаля, прави добри дела и изцерява всички угнетявани от дявола – ДА 10:38; Израза означава: да бъде в Христос, живота му да е неразривно свързан с Христос, да са Едно – да притежава Неговия характер, любов и разбиране за света и заедно с това Павел да има външна изява на силата, с която Той ходеше и вършеше чудеса и знамения;
            25. ст. Какво е преуспяване?
                    - гръцката дума използвана в текста е προκοπιν (прокопин) – преуспяване, напредък, растеж, успех, развитие;
            27. ст. Какво е достойно?
                    - гръцката дума използвана в текста е αξιως (аксиос) – достойно, отговарящо на званието (ранга), уместно, заслужено, заслужаващо си, струващо си, ценно, скъпо;
            29. ст. Какво означава „страдате”?
                    - гръцката дума използвана в текста е πασχειν (пасхин) – страдате, претърпявате лошо, патите,  трудите се, понасяте вреда (загуба, неправда срам); Отнася се за лошо отношение на хората към вярващите, не за болести и житейски несполуки и несгоди;
 
            Б. Значение на текста като послание до нас:

        Павел и Тимотей са слуги, служители на Помазаника – хора, които вършат волята Му. Това не се отнася до тяхната позиция в Христос – Божии деца, наследници на Божието Царство, сънаследници с Христос, а до тяхната доброволна служба за делото на благовестието и спасението на погиващите хора. Всички вярващи са деца на Бога и сънаследници с Христос, но не всички избират да служат на Създателя, като благодарност за спасението, което са получили. Спомнете си притчата за двамата сина – Мат. 21:28, единият обеща да отиде да работи, но излъга и не отиде, другият първо не поиска, но после размисли и отиде. За него се казва, че той изпълни волята на Баща си! Това са двата вида християни.
        Пишат до всички вярващи в град Филипи, които са осветени с Христовата кръв чрез вяра, заедно с хората, които са поставени от Бога да водят, хранят духовно, изграждат, наставляват и пазят „Божието стадо” – епископите, презвитерите, стареите, които имат дарбите на петкратното служение – апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители, и тези, които им помагат – дяконите, служителите, слугите. Забелязваме, че се говори за тях в множествено число, т.е. в Църквата във Филипи не е имало само един епископ, един презвитер или един старей. Нормално е да има повече от един пастир в Църквата. Бог никога не е искал тя да се надзирава едновластно – един човек да владее над всички. Така е в света, но В Божието Царство не е така – Мат. 20:25 – 28! Който иска да е голям и знатен, ще бъде служител на братята си, но не само на думи, а всъщност да се държи като деспот, който управлява еднолично – той да казва какво и как ще се прави! Църквата е родена от Святия Дух на петдесятница, Той е неин Баща на практика, Господ Исус е нейна глава, Отец има власт над нея! Бог води и назидава Църквата, чрез петкратното служение. Настойниците са поставени да се грижат добре за Божиите хора. Да, понякога отсъждат, изобличават и наставляват с власт, но никога еднолично, а в съгласие. Както в Божествената троица няма йерархия (Те са Едно, просто една от личностите на Троицата за малко време се покори, постави Себе Си под властта на Отец и Святия Дух, за да изпълни ролята на Спасител, като стана човек), така и при епископите няма йерархия – Библията никъде не споменава за главен пастор, който да е над всички, чиято дума да се чува най-силно!
        Всеки път когато се молим, е добре да си спомняме неща, за които да благодарим на Бога, защото молитвата с благодарно сърце (сърдечната молитва) има сила да пробие всеки мрак и да достигне престола на благодатта, където ще получи милост и благодат, която ще работи в живота ни на време! Също така молитвата с радост постига своята цел, защото радостта в Господа е нашата сила. Господ, Който е започнал своето добро дело в нас е верен и мощен да го усъвършенства до деня на Христовото идване. Той е, Който е заченал нашата вяра и я усъвършенства. Христос ни е направил да сме части на един висш организъм, да чувстваме и да сме съпричастни на всички страдащи в него – да плачем с плачещите, да страдаме със страдащите, но и да се радваме с радващите се и да танцуваме с играещите! Той е излял в нас Своята любов и милосърдие, чрез даденият ни Святи Дух, с Когото сме осветени и запечатани за вечността. Всички вярващи сме съучастници в благодатта на Христос, но заедно с това и в оковите, защитата и утвърждаването на благовестието – ευαγγελιον  (евангелион) – добрата новина, благодарственото жертвоприношение, подаръка, наградата, незаслужената милост.
        Обичайте се по между си, както Помазаника ви възлюби, но нека любовта ви да не е наивна, а по всякакъв начин да е твърде силно просветена, пълна с познание и мъдрост и цялостно разбиране, изпитваща и различаваща доброто. Това ни прави искрени, без недостатък пред Спасителя и имащи плодовете на правдата – делата, които отговарят на призванието, името и благодатта, с които Бог ни благослови и прославят достойното Му и Свято име! По принцип на страданието, в света не се гледа като на нещо добро, но виждаме, че страданието за Христос е довело до дързост за благовестието в редиците на вярващите, премахнало е страха, вместо да ги спре и уплаши. Резултатът от оковите на Павел е бил напредък, растеж, тласък и развитие на Христовото дело. Принципите и законите в Божието Царство често са напълно противоположни на тези в света. Дяволът се е опитвал и се опитва да спре християните с човешка сила, заплашване, мъчение и смърт, но това винаги е давало положителен резултат – насърчавало е и ободрявало, вместо да спре и да смачка порива. За съжаление между искрените вярващи винаги се намират партизани и вълци в овчи кожи, които се опитват да сложат прът в колелото, но дори и те не са в състояние да помрачат радостта от това, че по всякакъв начин се проповядва спасение и опрощение на греховете чрез вяра. Бог с Неговата любов, власт и всемогъщество стои зад вярващите и никой не е в състояние да ни грабне от ръката Му. Никой, който вярва в Спасителя, няма да се посрами в надеждата си. Смъртта на тялото не бива да ни плаши, защото Той е обещал, че който изгуби живота си за Него – ще го намери, за това да прославяме Бога и с живота си, но ако е волята Му и чрез смъртта си, защото за мъчениците Христови има специална награда и не е отредено за всеки, да умре за Христос! В Него никога нищо не можем да загубим, защото Той е Всемогъщият, Който възкресява мъртвите и при грабването на Помазаника мъртвите вярващи ще възкръснат, а живите ще се променят и всички ще имаме прославени тела както е Неговото – 1Кор. 15:51, 52! Павел има дилема пред себе си, защото знае, че да се раздели с тялото си и да отиде при Господ Исус, ще е много по-добре за него, но любовта му към братята, го кара да избере да остане още време, защото е по-полезно за тях. Всеки един от нас може да желае да отиде преждевременно при Христос, но не ни е позволено сами да прекратяваме живота си, защото Божият дар е дългоденствие и изобилен живот, посветен да свидетелства за любовта, силата и величието на Бога, Който наистина е определил ден, в който ще съди живите и мъртвите, но днес още е спасителен ден и благоприятно време за спасение на невярващите, които са роби на сатана.
        Нека при всяка една ситуация да реагираме подобаващо, достойно и отговарящо на призванието, името и святостта, с които сме титулувани от Господа. Всеки вярващ е длъжен да спазва държавните закони, да плаща данъци и такси, да отдаде Божието на Бога, но и кесаревото на кесаря! Моралът, изразен в говорене, поведение и обличане, също свидетелства за вярата и спасението ни. Ето, сега е модерно да се носят скъсани и съдрани дънки, но какво прославя това Спасителя, ако ходим като просяци, при все, че сме благословени с всяко духовно благословение в Небесните места.  Било, че някой ни гледа или не, да постъпваме съобразно царското си потекло, защото Бог вижда всичко и делата, които вършим в тайно, били добри или зли, ще станат известни в съдния ден и ще получим награда или ще претърпим загуба и ще се спасим, но като през огън! Да бъдем единодушни, единомислени, на един дух, изпълнени с Христовата любов, така няма да има страх от αντικειμενων  (антикименон) - противниците, противопоставящите ни се, (така е наречен и сатана – противник), защото съвършената любов изпъжда всеки страх, което е доказателство за нашето спасение (спасение, изцерение, освобождение, сигурност). За Помазаникът сме призвани, не само да вярваме и да се радваме на благодатта и лесното спасение, но ако се наложи и да страдаме, да претърпим загуба, срам, опозоряване, защото и днес има братя по света, които са в затвор, на мъки и са убивани заради Христос. Това обаче не се отнася за болестите и битовите проблеми, те не прославят Христос. За тях важи принципа: Да се покоряваме на Бога, но да се противим твърдо на дявола и той ще побегне от нас!  

II. Глава: „Имайте в себе си Духа на Христос”

        А. Въпроси върху текста:
            1ст. „ Ако има някоя утеха.....” ?
    • Τις (тис) – някой, нещо; по-правилно е да се преведе: „ За това в случай, че НЯКОЙ е насърчен , утешен в Христос, че някой е увещан, облекчен в любовта, че някой е в общение с Духа, че някой има сърдечна мисъл, състрадание и милост, съжаление;”
           2 ст.  „единосмислени” ?
            - Φρονητε (фроните)  – единомислени, имащи любов един към друг, единодушни, на един дух, благоразумни;
           6 ст. „Божия образ” ?  (образ на слуга –μορφη - морфи; човешки образ – μορφη - морфи)
                  - μορφη (морфи) – външен вид на, образ на, същността, природата, качеството на;
           10 ст. „Небесните, земните и подземните...” ?
                  - επουρανιων (епуранион) – небесните; επιγειων (епигион) – земните; καταχθονιων (катахтонион) – подземните; Начин на степенуване – небесни, славни същества, земни същества, които живеят в плът и под нивото на земните същества – нечестиви духове, бесове, демони, паднали ангели, сатана!
           12 ст. „изработвайте спасението си...” ?
                 - κατεργαζεσθε (катергазесте – мн. ч. - заповедна форма); κατεργαζομαι (катергазоме) – свършвам, извършвам, приготвям, осъществявам, доставям, спечелвам на своя страна, подчинявам, покорявам, поробвам;
            20 ст. „еднакъв дух” ?
                     - ισοψυχον (изопсихон) – еднакъв по дух, равен по дух, единомислен –  2 ст.
            26 ст. ...чули сте, че бил „болен” ?
                    - ησθενησεν (истенисен) – слаб, немощен, безсилен, болен, в нужда;
            27 ст. „боледува” ?
- ησθενησεν (истенисен) – беше слаб, немощен, безсилен, болен, в нужда;
            29 ст. „на почит” ?
                    - εντιμους (ентимус) – достоен за почит и уважение;
            27, 30 ст. „близо до смърт” ?
                    - παραπλησιον θανατω (параплисион танато); (παραπλησιον – твърде близко, почти до, приблизително); ( θανατω -“танато“ - поставям в окови, за да бъде екзекутиран, убивам, погубвам, екзекутирам); думата „смърт“ е τανατος (танатос);
                 - μεχρι θανατου ηγγισεν (мехри танату ингисен) -  (μεχρι – чак до, дори до); (ηγγισεν – приближи);
           30 ст. „изложи живота си на опасност“
-  παραβολευσαμενος τη ψυχυ (параволефсаменос  ти психи) – изложи живота си на опасност, рискува живота си;
       
Б. Значение на текста като послание до нас:

        В борбата, през която преминаваме, когато някой има насърчение, утеха, общение с Духа, милосърдие, състрадание, споделяйте по между си. Бъдете единомислени и се обичайте един друг с единодушие и благоразумност. Бъдете честни и искрени, не двулични, като не правите нищо от гордост, себелюбие  и егоизъм, но със смирение и кротост считайте другите за нещо повече от вас – по-горепоставени и достойни за уважение и почит. Не живейте само за себе си, но бъдете полезни и на другите, всеки с каквото може. Имайте в себе си Духът на Христос ( характера на Христос), Който въпреки, че беше Бог  и равен на Отец и Святия Дух, остави всичко и се покори, постави се под властта, стана по-долен от Бога и се роди като човек (въплъти се, облече плът, взе на Себе Си плът – Йн. 1:14) и умря в ужасна смърт на кръст. По тази причина Бог Го възвиши, издигна Го в духовната йерархия най-високо и Му даде име, по-горно и по-властно от всяко друго име (от името – болест, бедност, смърт, проблеми, духовни същества...), пред което прекланят колене, покланят се и се покоряват, подчиняват се, всяко едно от Небесните същества – славните Божии творения – ангели, серафими и херувими, Земните същества – тези, които живеят на Земята и имат в себе си жизнено дихание – душа, и подземните същества – тези,  на които Бог гледа като на по-долни от земните – нечестиви духове, бесове, демони, паднали ангели. Всяко едно творение, без изключение, ще признае гласно, че Исус Е Господ, Господар, имащ цялата власт както на Небесата, така и на Земята, което ще прослави Небесния ни Баща. По тази причина нека като сме били покорни на Божието Слово и водителството на Святия Дух, било, че ни гледа някой или – не, нека да подчиним и покорим и ние спасението, изцерението, освобождението, да го направим да работи за нас, т.е. да се изяви явно в живота ни, да има физическо проявление. Дори Бог действа, работи и желае искрено това нещо да стане в нас и спасението, изцерението и освобождението Му в живота ни да се прояви видимо! Служете си един на друг във всяко отношение, без да роптаете един против друг и да се препирате кой колко е направил, но със смирение и кротост, без злоба и завист, за да се наричате и да бъдете непорочни Божии деца, които светят и се отличават от извратеното и порочно поколение всред, което живеете. И във всичко това имайте в себе си радостта от Господа и се радвайте, че ще имате с какво да бъдете похвалени в деня на Христос. Тъжен е факта, че Павел не е имал друг съмишленик при себе си освен Тимотей, на когото може да разчита за всичко. Но за съжаление и днес в Църквата нещата не са по-различни – братя и сестри сме в Господа, но живеем разделено, всеки гледа да е усмихнат, но нищо не прави, за да не се сближава особено много  с другите, защото може да бъде наранен или е бил някъде в миналото разочарован от християни. Изградили сме стени помежду си и не действаме като един организъм и едно семейство! А Господ Исус желае да е различно. По тази причина да се насърчаваме един други, за да бъдем верни в Господното дело, че такива хора все по-рядко се намират. Страхопочитанието към Бога е ключа към успешен християнски живот, знаейки, че ще даваме отчет пред Него за всяка своя постъпка.
        Да погледнем на Епафродит, които е бил съработник, сподвижник и единомислен с Павел. Дали наистина е бил болен служейки на благовестието или друго се е случило? Употребената дума за болен – ησθενησεν (истенисен), се превежда на първо място като – слаб, немощен, безсилен, в нужда; и накрая  - болен. Разковничето обаче е  в думата „смърт”. Нормално за „смърт” се използва думата τανατος (танатос), но в текста виждаме думата θανατω (танато), което означава , че той е бил близо до умиране и в опасност от убиване, екзекутиране и погубване. Следователно не е бил болен! Бил е най-вероятно в плен, в затвор и измъчван, „изложил е живота  си на опасност”, „рискувал е живота си“, от което е станал „слаб, немощен, безсилен, в нужда и не в добро здраве”. И е съвсем логично да е така, защото какво прославящо Бог има в боледуването от болест и как изобщо се боледува за Христос, Който изцеряваше всяка болест и немощ? Но виждаме в цялото Писание, че тези, които страдат физически от противниците на евангелието – бити са, вкарвани са в затвора, измъчвани и убивани, те са, чрез които се прославя Бог и са достойни за почит, уважение и са пример, защото има специална награда за Христовите мъченици и не е дадено от Бога всеки да бъде такъв! Бог чува молитвите им и показва милост както на Епафродит, когото освобождават, така и на Павел, които се надява и него да пуснат на свобода скоро.

Последна промяна: Dec 27 2019 в 11:23 PM

Назад