Защо Бог сътвори човека или направи ли си Бог съпруга? |
Публикувано от Ivan Antonov (batvan) наJul 25 2019 |
Бит. 1:26 – 28 „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“
Сътворението на човека от Създателя определи завинаги взаимоотношенията по между им. Бог направи хората мъжки и женски пол, за да могат да се размножават и да напълнят земята владеейки напълно над останалите обитатели – водните същества, земните животни и небесните птици. Когато Господ приведе жената при Адам (Бит.2:22 – 24), той я прие като своя съпруга и каза, че тя е плът от плътта му и кост от костите му, че човек ще остави Баща си и Майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще образуват едно тяло! Стана ли реално това или бе само пророчество за идните поколения? Да, със сигурност знаем, че Адам нямаше земни баща и майка, защото Бог го сътвори. Това е определението за „баща“ - някой, който създава свое дете. Бог беше Баща на Адам и като добър Родител, Той се погрижи да му намери подходяща партньорка, нещо което е правил всеки добър баща до преди два века! Виждаме първата сватба в човешката история – как Небесният Баща дава на сина Си съпруга, с която да сподели живота си. Коя обаче беше майката на първия човек? В духовният свят принципите не се променят, така както Бог е същия вчера, днес и завинаги и не се променя! По тази причина и ситуацията не се е променила. Гал.4:26 казва, че Небесният Йерусалим е майка на всички ни, т.е. на всички Божии хора. Логично е да считаме, че Адам като дете на Бога, преди грехопадението си, е бил Божи човек, следователно негова Майка също е Небесния Йерусалим! Ето това е първото свидетелство за началните взаимоотношения между Бог и човека – като Баща, Който жени Своя син. Това са Бащино – синовни взаимоотношения! Променили ли са се те през вековете?
Бракът със съпругата му разделя човека от родителите му физически, защото стават отделно семейство, ала това не прекъсва взаимоотношенията по между им, както извършеният грях, който раздели духовно Бог от децата Му, като прекъсна връзката между тях. Създателят обаче не се отказа от чадата си, но измисли спасителен план, както би направил всеки добър баща.
Хората потънаха в греха и цялото творение и замисълът на Всемогъщия се опорочиха. След като светът бива унищожен от потопа, Бог прави завет с Ной (Бит.9:1,2), така както го направи с Адам преди това, защото той беше дете (потомък) на първия човек и Творецът продължи да гледа на него като на Свой син.!
Спасителният план на бога включваше и участието на човека, за това Той намери един потомък на Адам на име Аврам и направи завет с него. Този договор определи взаимоотношенията между заветните страни. Бит.15:7 казва: „Аз Съм Господ (Адонай – запомнете тази дума), Който те изведох от Ур Халдейски!“, т.е. „Аз Съм твоят Господ или Господарят ти!“ Поради тези взаимоотношения Господ промени името му на Авраам. Бит.17:7,8 казва, че съдържанието на завета се състои в това – Създателят ще бъде БОГ (Господар) на Авраам и на потомците му след него (на всички поколения)! В Бит.18:3 Авраам нарича Бог „Господарю мой“ или на иврит „Адонай“! Така Го нарича до края на земния си живот. Така Го наричаха Исак и Яков и такива бяха взаимоотношенията им – на Господар (Адонай) и заветен човек, който има белега на завета в тялото си.
Когато Бог се яви на Моисей в пустинята, Той му се представи като Бог (Господар) на Авраам, Исак и Яков (Изх.4:5), защото нищо във взаимоотношенията им не се беше променило, понеже завета продължаваше да е валиден! В Изх.11:4 Моисей говори на фараона на Египет: „Така казва Господ (Адонай – Господарят ми)!“
Всемогъщият завежда потомците на Авраам, за които Е Бог и Господар завинаги, при планината Синай и там прави друг завет с тях. В Изх.20:1 им говори, като казва: „Аз Съм Ехова – твоят Бог, Който те изведох от Египет!“ Това са и техните взаимоотношения и през следващия завет – Синайския закон, Той Е личния, персоналния им Бог, не на някого друг, но „твоят Господар!“ (Изх.20:7 – „Не изговаряй напразно името на Господа (Адонай) ТВОЯ Бог!“). Изх.21:15 „Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт!“ - много е силно и крайно, но то отразява духовните взаимоотношения между човека и Бога – така както Адам съгреши против Баща си и Майка си и умря! Нищо не се беше променило!
До края на петте Моисееви книги или Тората, никъде дори не се прокрадва идеята, че Израел не са Божии деца и наследници на Авраам, а Негова булка, невяста или жена! В ИН.1:5 Бог казва на Исус Навиев, че ще бъде с него по същия начин и със същите заветни взаимоотношения, така както е бил с Моисей - „Аз Съм Бог на бащите ти Авраам, Исак и Яков – твоят Адонай! В края на книгата в ИН.24:21 израилевите чада се заклеват пред него, че ще служат на Господа (Адонай – Господарят им)!
Настъпват дни в заветната земя на победи и поражения, на благоденствие и падение, но нищо в заветните взаимоотношения не се променя – Бог продължава да Е Господ (Адонай) на заветните хора и да се грижи за тях! В 1Цар.8 глава потомците на Авраам си поискаха от Бог да им постави цар (господар) над тях, за да бъдат като другите народи. Това изключително много наскърби техния Небесен Баща, защото Той казва: „Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях!“, т.е. да не Съм техен Господар (Адонай)! Дали това обаче промени заветните им взаимоотношения? Бог беше наскърбен, но целта на Синайския завет беше далеч по-дълбока – той трябваше да доведе Помазаника (Римл.10:4) – Спасителят на човечеството, Който да върне това, което греха и непокорството погубиха!
Как разбираме, че Бог остана да бъде техен Господ (Адонай)? Във всички Давидови песни царят нарича Бог “свой Господ (Адонай). Има места в пророческите изобличения, където Всемогъщият сравнява Израел с невярна съпруга, заради това, че вършеха грехове, като служеха на чужди богове, но променя ли това взаимоотношенията им – или прави ли това Израел Негова булка, невяста и жена, а Бог – неин съпруг?
Има две места в Библията, където се казва, че Бог е съпруг на невярната Израилева дъщеря. Нека ги разгледаме!
Еремия 3:14 „ Върнете се ЧАДА отстъпници – казва Господ (Адонай), защото Аз Съм ви съпруг...“
Виждате ли нещо смущаващо в стиха? Бог ги нарича Свои ЧАДА, макар и отстъпници! Как така тогава Той ще е СЪПРУГ на децата Си? Много просто – стихът всъщност казва на иврит: „...защото Аз Съм ви Адонай (Господ, Господар, Владетел)!“ В Септуагинтата е използвана думата κυριοι – Господ, Господар – така както наричаме Господ Исус!
Другото място е в Исая 54:5 „Защото твой съпруг Е Творецът ти...!“
Наистина ли Бог сътвори човека, за да имат съпружески взаимоотношения? Ако четем контекста с идеята, че Бог Е съпруг на невярната Израел, ще го видим и така ще си помислим, че е! Но думата тук на гръцки и на иврит е с едно и също значение κυριοι или Адонай! „Защото твой Господ (Адонай) Е Творецът ти, чието име Е Господ на Силите (Цеваот) – Изкупителат ти Светия Израйлев, Който Е наречен Бог на цялата земя!“
Прочетете сега цялата глава с това знание и ще видите, че думите се отнасят не до съпруга, а до дъщеря, както се обръща към нея на много други места!
Стигаме до идването на Господ Исус на земята! Той беше проявлението на Бог в плът! В Йн.13:13 Спасителят казва, че учениците Му Го наричат „Учител и Господ (Адонай, κυριοι)“ и потвърждава - „Защото Съм такъв!“ В Йн.1:12 ни се казва, че Църквата (тези, които повярваха в Неговото име), са хора – чада на Бога (Негови деца). В Христос Бог изпълни мечтата Си отново да има първоначалните си взаимоотношения с човека, не като техен Господар (Адонай), а като БАЩА! Никъде в Библията Помазаникът не нарича Църквата „невяста, булка, съпруга или жена – дори и в книгата „Откровение“, където се обръща директно към Църквите! Защо 90% от пророчествата в Църквите днес започват с : „Църкво, моя невясто!“? От Бога ли са? Библейски ли са? Отговарят ли на Писанието? Напротив, Спасителят учи ясно, че Бог Е Небесният ни Баща във всичките Евангелия! Спомнете си как ги учеше да се молят: „Татко наш, Който Си на Небесата...!“. Римл. 8:14 казва, че тези хора, които се управлявани от Божия Дух, те са синове на Бога! Стих 17-ти казва, че сме наследници на Бога и сънаследници заедно с Помазаника Исус! Следователно – колкото Господ Исус Е Син на Бога, толкова и тези, които вярват в Него са Божии деца! Продължаваме да виждаме тази идея до самия край на Писанието!
В Мт.15:9, Мк.2:19 и Лк.5:34 Господ Исус нарича Себе Си „младоженец“, а учениците Си (всичките) - „сватбари“! В Йн.3:29 Йоан Кръстител също Го нарича „младоженец“, а себе си - „приятер на младоженеца“! В Йн.15:14,15 Спасителят нарича учениците Си „приятели“! Как един път дори не им намекна, че взаимоотношенията им приличат на съпружески?
В Мат.22 глава Спасителят описва Божието Царство така – Един цар (Бог) прави сватба на сина си (Господ Исус). Праща да повикат поканените (Израел – наследниците на Авраам по плът), но те отказват да дойдат. Тогава заповядва да съберат тия, които бяха недостойни (зли и добри - езичниците), за да дойдат на сватбата! Същото нещо го има и в Откр.19 глава – Бог прави сватба на Сина Си – Агнето и се казва, че са блажени тези, които са поканени на празненството! Булката, невястата, съпругата, жената на Агнето обаче не е Църквата, а Небесният Йерусалим – Откр.21:9! Пак стигнахме до това, защо ли?
В Римл.11 глава апостол Павел описва Царството Божие така – Бог е корена и ствола на маслиновото дърво, Израел – потомците на Авраам, бяха неговите клони, които не родиха добри плодове и бяха отрязани. Тогава чрез вяра в Спасителя се присадиха езичниците и станаха част от Божието дърво! Господ Исус каза: „Аз Съм лозата, вие сте пръчките!“ - Йн.15:5. В Еф.1:23 се казва, че Църквата е тялото на Христос на земята! Ние сме в Христос, части един на друг и части от тялото Му, чиято глава е Той – Спасителят! По тази причина сме наречени и Негови братя – Лк.8:21!
Тези Бащино – синовни взаимоотношения между Бог и човека в Христос никога няма да се нарушат и ще пребъдат във вечността! Не знам от къде и как е дошла идеята, че Израел е булка, жена, невяста и съпруга на Бога, а в това число и Църквата като неин наследник (макар, че аз не споделям тази идея, защото в Христос всички сме „нови създания“, а старото премина, така както Новият Завет замести Стария!), но не го виждаме в Библията при старателно и подробно изучаване и проучване ( не говоря за повърхностно четене)!
Църквата на Христос е ВОЙН, които е въоръжен с цялото Божие всеоръжие и ще се върне на земята като Божия войска на бели коне при второто пришествие на Помазаника! Никой не праща жена си да воюва, но синовете си – да! Еф.6:12 казва, че имаме борба (война) и тя е „наша“, но не е насочена срещу плът и кръв, а срещу началствата, властите и управителите на нечестието в Небесните места! Апостол Павел съветва Тимотей да бъде добър войник на Исус Помазаника – 2Тим.2:3!
Сатана е излъгал Църквата, че е булка (невяста) на Христос, за да се държи и действа по този начин – да е кротка, да не се заяжда с никого, да казва на дявола: „Господ да те смъмри!“, да чака завръщането на своя Съпруг, Който ще оправи нещата едва тогава! Жените не участваха в битките на Божията войска в Стария Завет, но в Новия няма мъжки и женски пол, а всички сме СИНОВЕ на Бога! Врага не иска Църквата да осъзнае, че всъщност е велик войн, който може да го върже и да съсипе подлите му планове, който е в състояние на война и трябва да е бодър, да бди и да се бие духовно с молитва в силата, властта и авторитета на Господ Исус, Който го победи, а не да си ляга и да спи когато слънцето залезе!
Събуди се, Църкво и влез в истинското си призвание – да съсипваш делата на дявола, като вършиш делата на Христос – Твоят Спасител, защото си помазана със Святия Дух и сила, за това и Бог е с тебе! Вижте себе си през кръвта пролята на Голгота, чрез която сте осветени и изчистени (думата „Църква“ на гръцки не е в женски род!), направени достойни да се наречем деца на Всевишния и Всемогъщия Бог! Иван Антонов
Последна промяна: Jul 25 2019 в 7:43 PM
Назад